Топлоизолация

Видове минерална вата

Предлагат се два вида минерална вата: каменна и стъклена, които не се различават много по своите топлотехнически и физически параметри. От минерална вата се произвеждат различни изолационни изделия, като най-често се използват рула и плочи. Обемната маса на рулата варира в границите 10–150 kg/m³, като по-леките имат и по-добри топлоизолационни свойства.

Каменната вата се произвежда от базалт, варовик, доломит и боксит и представлява екологично чист материал. Плочите от каменна вата имат добра влаго-, водо-, топло-, пожаро- и звукоизолация. Твърдите плочи се ползват за плоски покриви, а другите видове плочи- за фасадна и вътрешна изолация. Рулонната каменна вата е подходяща за скатни покриви, вътрешни преградни стени и окачени тавани.

Стъклената вата се изработва от пясък и рециклирано стъкло. Най-често се предлага под формата на рула.

За изолация на стени се използват плочи от каменна вата, пропита с водоотблъскващи смоли. Те се делят на групи според обемната им маса и съответно по твърдост. Колкото обемната им маса е по-голяма, толкова са по-здрави. Някои производители произвеждат плочи с нееднаква напречна плътност, а повърхността на плочите се обработва със специални минерални масла, които ги правят напълно хидрофобни. За изолация на външни стени се използват плочи с дебелина 5–9 cm.

Цените на минералната вата силно варират, най-вече в зависимост от материалите и вида на изделията /респективно техните приложения/ и производителя. Необходимо е да се знае, че изделията от стъклена вата с обемна маса 10-35 kg/m³ са подходящи за проветряеми изолационни конструкции, докато за изолации, върху които директно се нанася мазилка, се използват полутвърди или твърди плочи от каменна вата с обемна маса 35-150 kg/m³.

Защо да изберем минерална вата

Минералните топлоизолации се различават от останалите топлоизолационни материали по това, че осигуряват едновременно много добра термо-, звуко- и пожароизолация. Освен това минералните вати са паропропускливи и издръжливи на влага. Добрата звукоизолация се дължи на естествената им влакнеста структура. Негоримостта и звукоизолационните им качества ги правят изключително подходящи за употреба вътре в сградите – за вътрешни неносещи леки преградни стени, за изолация в окачени тавани, скатни покриви и др. Недостатък на този тип материали е, че се преработват по-трудно и могат да бъдат само частично рециклирани.

С какво ватата е по-добра от стиропора?

Минералната вата, независимо дали е стъклена или каменна, се добива като строителен изолационен материал от естествени суровини – камък или стъкло. Нейните свойства са с гарантирана трайност и не се променят с течение на времето.

Освен че има термоизолационна функция, каменната вата същевременно е и звукоизолираща, а за разлика от стиропора e незапалим материал, така че единствено фасади с каменна вата могат да бъдат третирани и класифицирани като негорими фасадни системи.

Още едно качество на фасадите с вата е паропропускливостта – възможността стените с вата да „дишат“, което е съществено предимство в сравнение с останалите типове топлоизолационни материали. Това означава, че цялата пара, която се появява във вътрешността на помещението, може безпрепятствено да премине през стените във външната среда (например стиропорът оказва 30-40 пъти по-голямо съпротивление при преминаването на водната пара отколкото каменната вата).

Как се прави топлоизолация с минерална вата?

Плочите се закрепват към зида едновременно с лепило и дюбели. Разходът на лепило силно зависи от грапавостта на основата и обикновено е 2–5 кг/кв.м. Механичното закрепване става чрез приковаване със специални дюбели, като броят им зависи от височината на сградата. При сгради с височина до 6 м се използват поне четири дюбела на всеки кв. метър, а при сгради над тази височина (до 20 м) минималният брой на дюбелите се увеличава на шест. Дюбелите закрепват само плочите, без да преминават през армировъчната мрежа, която се полага върху пластмасовите шайби.

Върху така закрепените плочи се нанася слой от шпакловка (лека хидрофобна мазилка), предписана от производителя на системата или на изолационните плочи. Докато пластът е още пресен, върху него се полага и изпъва стъкловлакнеста мрежа от алкално стъкло с тегло 145–180 г/кв.м. Веднага след това се полага и вторият пласт шпакловка, докато мрежата бъде изцяло покрита. Общата дебелина на армирания пласт шпакловка става 6-8 мм. Мрежата се полага върху стената на успоредно разположени една до друга ивици със застъпване на широчина 10 cм. За постигане на по-голяма твърдост и здравина около ръбовете в краищата на изолацията е желателно на тези места армировъчната мрежа да се поставя в два ката. За оформяне и подсилване на изпъкналите ръбове се използват или универсални защитни профили от алуминиева ламарина, или специални пластмасови защитни профили, за които са характерни широките ивици стъкловлакнеста мрежа.
Специалните метални профили, които затварят долния край на изолацията, задължително трябва да имат капкоотделител за оттичане на дъждовната вода, така че да не се стича по стената под изолацията.

Следващата операция е нанасяне на специална декоративна мазилка. Изборът от такива мазилки е доста голям – силикатни (с калиево водно стъкло), силиконови (със свързващо вещество силиконова смола), полимерни (свързващо вещество изкуствена смола) и др., които се нанасят чрез шпакловане на тънък пласт – 2–4 мм. Важното в случая е да не се подцени и икономиса грундирането, което създава оптимално сцепление между мазилката и основата. Грундът зависи от вида на мазилката и се препоръчва от нейния производител.

Добрата топлоизолация на сградата не свършва с изолиране само на външните стени. Същото трябва да се направи задължително за покрива или поне върху пода на таванските помещения. За изолиране на покривната конструкция и таваните най-често се използва именно минерална вата.

Може ли каменната вата да се лепи върхи неравна повърхност?

Равнината на основата трябва да се провери, преди да започне лепенето на плочите от каменна вата. Това се прави с помощта на мастар, който се поставя върху стената и се проверява какви са отклоненията. Изискванията варират в границите на приблизително ± 1см по дължината на мастара, който обикновено е с дължина 3 м. Всичко, което е извън този толеранс, е неподходяща основа за лепене, така че би трябвало да се изравни със замазка преди началото на лепенето.

В случай че това не се направи, обикновено се прави опит основата да се изравни с лепило, което може да се окаже голям проблем, тъй като прекалено дебелият слой лепило за лепене на изолационни плочи може да причини отделянето им от основата и да застраши функционалността на цялата фасада. Следователно, първо изравнете повърхността със замазка и едва след това пристъпете към лепенето на плочите.

EPS XPS – същност

След откриването на пенополистирола през 50-те години започва постепенното и непрекъснато разширяване и утвърждаване на продуктовата гама от базирани на този полимер материали. Първоначално той се използва предимно като обезопасителен пакетажен материал, а впоследствие качествата на този материал му осигуряват приложение и в другите сфери на индустрията.

Употребата на пенополистирол в строителството започва през 70-те години, като съвременната строителна практика застъпва широко проектирането и изпълнението на топлоизолационни системи на основата на пенополистирол за жилищни, обществени и промишлени сгради.

Различната технология на изработка обуславя двете основни разновидности на пенополистирола, а именно – експандиран /EPS/и екструдиран /XPS/. На нея се дължат и различията в строителните им качества.

ЕPS е добил популярност сред масовата аудитория като стиропор, а XPS- като фибран, но всъщност това са търговски марки. Въпреки това, ние ще си позволим да ги ползваме като синоними на изолационните плочи.

Как се прави XPS?

XPS се базира на същия изходен продукт като EPS – полистирол, но различната технология на образуване на пяната обуславя разликата в някои качества. Екструдирането е получаване на пенеста структура от полистиролните зърна, смесени с пенообразуватели и други добавки чрез пресоване и прилагане на механично налягане и високи температури до получаване на вискозна течност, от която при охлаждане се изтеглят и формуват крайните продукти. В резултат се получават плочи от XPS с микрозърнеста микропореста структура от затворени сферични клетки при значителна плътност и якост на материала – съответно 25-40 kg/m3 и 200-500 кРа. Коефициентът се движи в границите 0,029-0,040 W/m.°С.

Защо фибранът е по-скъп от стиропора?

Затворената решетка от микропори и гладката хидрофобна повърхност гарантират практическата водо- и паронепропускливост на плочите от XPS. Звукоизолационните качества са много близки до тези на EPS. Експлоатационният температурен диапазон е разширен, като е възможна работа на материала и при температури под -40°С и над 60°С. Невъзможността за навлизане на вода в клетките и порите на материала осигурява отлична мразоустойчивост и запазване на вътрешните връзки в структурата му. Очевидно е, че екструдираният пенополистирол предлага по-добри механични и топлотехнически качества в сравнение с експандирания, но това определя и значителната разлика в стойността на двата материала.

Благодарение на включените инхибиращи добавки, XPS е труднозапалим и самогасим, но все пак поради органичната си същност не може да се излага на открит огън и за тази цел е необходимо да се предвиди минимална огнезащита (покритие от гипсокартон или друг материал). Екструдираният пенополистирол, както експандирания, притежава значителна химическа устойчивост и не реагира с разтвори на повечето неорганични киселини, основи и соли, включително строителните минерални разтвори, но задължително трябва да се избягва контакт с петролни продукти, ароматни алкохоли и полиестерни смоли. Освен това не благоприятства развитието на микроорганизми и е устойчив на съдържащите се в почвата агресивни органични и неорганични вещества, което го прави идеален за изпълнение на подпочвени външни топлоизолации. При продължително излагане на слънчева светлина е възможно увреждане на повърхността, вследствие на вредното въздействие на ултравиолетовото лъчение, затова трябва да се осигурява слънцезащита на материала при по-дълго складиране на открито.